Личният интерес разбран правилно

Автор:   Алексис дьо Токвил 24 Декември 2012 размер на шрифта намалете шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта увеличете размера на шрифта

В този откъс Токвил дискутира начинът, по който „правилно разбраният“ личен интерес дисциплинира хората „в навиците на постоянство, въздържаност, умереност, предвидливост, (и) самообладание.“

Когато светът се е управлявал от малко на брой богати и силни индивиди, тези хора следвали възвишената идея за задълженията на всеки човек. Те изповядвали виждането, че е похвално да се прощава, че добро трябва да се прави без очакване на каквато и да е награда, защото тя е от самия Бог. Такива били широкоразпространените вярвания в тези времена на висок морал.

Съмнявам се, че хората от аристократичните времена са били по-добродетелни от другите, но те непрекъснато са говорили за красотата на добродетелта и ползата от нея се е обсъждала само тайно. Но тъй като въображението е все по-малко възвишено и мислите на всеки човек са насочени към него самия, моралистите са разтревожени от тази идея за саможертва и вече не си позволяват да я представят на човешкия ум. Затова те се задоволяват с питането, дали личната полза на всеки член от общността не се състои в работата за общото благо. И когато открият нещо, в което частните и обществените интереси се срещат и обединяват, те са готови веднага да известят хората. Наблюдения от този вид се увеличават постепенно. Това, на което се е обръщало малко внимание, се превръща в общоприет принцип и се възприема за истина това, че служейки на себе си, човек служи и на своите себеподобни и че в личен интерес на индивида е да прави добро.

Вече показах в няколко части от тази творба по какъв начин жителите на Съединените щати почти винаги успяват да комбинират собствената си полза с тази на своите съграждани. Следващата ми цел е да покажа общото правило, което им позволява да успяват в това. В Съединените почти никой не говори за красотата на добродетелта, но те осъзнават, че добродетелта е полезна и го доказват всеки ден. Американските моралисти не проповядват, че хората трябва да се жертват в името на другите, защото е възвишено да правиш такива саможертви, а смело настояват, че такива актове са толкова нужни за този, който ги прави, колкото и за този, към когото с насочени...

Американците, напротив, са любители на обяснението на почти всички техни действия от принципа на правилно разбраната полза. Те самодоволно показват как просветеното отношение към самите тях постоянно ги подтиква да си помагат взаимно...

Правилно разбраният принцип на ползата не е нещо толкова трудно за възприемане, а е ясен и безспорен. Той не се стреми към велики цели, но постига това, което има за цел, без прекомерни усилия. Тъй като не е труден са разбиране и прилагане, всеки може да го възприеме и използва. Поради възхитителното му подчинение на човешките слабости, той бързо получава голяма власт. И тази власт не е несигурна, защото принципът сравнява различните лични интереси и използва, за да насочи стремежите на хората, същия инструмент, който подбужда тези стремежи.

Правилно разбраният принцип на личния интерес не води до велики саможертви, но подбужда ежедневни малки проявления на себеотрицанието. Сам по себе си не може да направи един човек по-добродетелен, но дисциплинира много хора в навиците на постоянство, въздържаност, умереност, предвидливост, самообладание и ако хората не станат добродетелни по своя воля, той постепенно ги насочва в тази посока чрез навиците. Ако правилно разбраният принцип на ползата можеше да завладее целия свят, извънредните добродетели несъмнено щяха да са по-редки, но мисля, че общата поквара също щеше да е по-малко. Правилно разбраният принцип на ползата вероятно пречи на някои хора да израснат много над средното ниво на човечеството, но много други хора, които са пропадали под това ниво, са спрени и предпазени. Ако разгледате няколко индивида  –  те са принизени, но ако погледнете цялото общество  –  то е издигнато.

Източник: The Libertarian Reader, David Boaz

Превод: Стефан Пеев

Няма начин да се управляват невинните хора. Единствената сила, която притежава правителството, е силата да се справя с престъпниците. Когато не са налице достатъчно престъпници, правителството ги създава. Законите обявяват толкова много неща за престъпления, че е невъзможно да се живее, без да се нарушава закона.

Айн Ранд

София 1606, р-н Красно село, ул."Тунджа" 12, вх.А, офис 401, моб. 0887606993

©2019 Libertarianstvo