За едното желязо убиха момчето

Автор:   Кирил Атанасов 08 Март 2013 размер на шрифта намалете шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта увеличете размера на шрифта

Статия от читател, публикавана на 8 Март 2013

 

Поради една или друга причина не обичам да си давам мнението насам-натам. В последно време обаче наблюдавам рязко покачване на т.нар. граждански журнализъм и реших и аз да изпитам тръпката от мисълта някой да чете какво съм написал и да се чуди за какво изобщо съм се опитал.

В следващите няколко реда ще разгледам една тема, която, докато една вечер преди няколко години кротко си пиех с един мой близък приятел – Борислав, ми прониза така или иначе безидейната глава. Предполагам, че ако ви стигнат силите и нервите да довършите тази статия, трябва и него да го държите отговорен, че я има въобще. Темата, която ще разгледам засяга интеграция на малцинствата, в частност – интеграция на ромското население в българското общество. Искам да отбележа, че мнението, което изказвам, е лично мое и че в никакъв случай не визирам определени личности; нямам абсолютно никакво намерение да обидя когото и да е; идеята е да се създаде някаква дискусия. Просто искам да накарам поне няколко от вас да се замислят по следните въпроси: някога ще бъде ли възможна цялостната и искрена интеграция на ромското население в България?; можем ли да говорим за наличието на българско общество като цяло или все още сме в период на изграждане на българския образ?; какво означава да си българин?; има ли група от качества, които ни определят като българи или единственото, което ни обединява, е история и език?; има ли перфектни условия за създаването на по-добри взаимоотношения с ромите и кой трябва да направи първата крачка към успешното им осъществяване?

Преди да споделя моето мнение по въпроса искам да разясня поради каква причина реших да седна през монитора и буква по буква да изливам хаотичните си мисли. Преди няколко дни охранител застреля момче от ромски произход. ‘Нищо ново! В България такива неща се случват често. Какво толкова е седнал да пише?!’ си мислят някои от вас (осъзнавам арогантността на твърдението, че знам какво мислите, за което ви моля да ми простите!). Трябва да си призная, че случаят наистина не ме учуди, колкото и грозно да звучи. Това, което ме накара да заема някаква позиция, беше начинът, по който някои медии отразиха новината и последвалите коментари от бели български граждани. 

В статия на онлайн версията на вестник ‘Труд’ се подчертава фактът, че ‘над 30 роми от ромски произход’ са направили това и онова. Същият израз бе използван и от статия на вестник ’24 часа’, но трябва да призная, че текстът на двете статии (с една единствена корекция в годишнината на убития ром, Велин) е идентичен. От какъв друг произход да са ромите? Защо трябва да се подчертава произходът им? Защото така по-успешно се изгражда образът на ‘другия’, на ‘чуждия’; защото така се утвърждава усещането, че ромите не са българи и не трябва да бъдат приемани като такива. По-нататък, в същата тази статия забелязах, че в заглавието Велин е на 17 години, а пък в текста по-долу е на 16 години. Какво от това? Нали е ром? Дали е на 17 или на 16... Он мртв! Статията продължава, като споменава, че охранителят е бил ‘охраняван от над 10 полицаи’. Разбира се! Все пак са роми, кой ги знае на какво са способни тези метало-крадци! Статията на спира дотук! Дори и тези 10 полицаи не са достатъчни, защото “Въжета и огражданията около залата попречиха на ромите да се приближат до Петко Еленков (правопис запазен, бел.ред.)”. Ромите дори полицаи не могат да ги спрат. Tе закон не признават! С тях не трябва да се отнасяш както към всеки един гражданин – за тях ти трябват въжета и ограждения. Българите трябва да знаят, че това е единственият начин да се предпазиш от тази неподлежаща на контрол група от хора. Разочарование!

Ако си мислите, че разсъжденията ми са плод на един отчаян студент, търсещ внимание, то погледнете коментарите на хората, прочели тези статии.

Някои от вас ще повдигнат аргумента колко са откраднали циганите, колко български жени са изнасилили, как живеят на наш гръб и т.н. Аз ще отговоря следното – ако почнем да си разказваме анекдоти относно кой какво чул, какво видял и какво изпитал, няма никога да стигнем до решение… или поне до консенсус, че решение трябва да се намери.

Фактът е, че няма как да твърдим със сигурност, че един ром би предпочел държавни помощи пред заплата, ако срещу този същият ром не се дискриминира по особено тежък начин от огромна част от работодателите. Спрете да мислите за рома като ром и помислете вие какво бихте направили. Нямате работа, но и нямате шанс да ви вземат на работа заради ненужни предразсъдъци. Защо сме толкова слепи и защо си мислим, че цветът на кожата е определящ за качествата на един човек? Аз съм абсолютно убеден, че ромите също биха искали добра работа, хубав дом, образование за децата си, достъпно здравеопазване и ред други неща, които и един бял българин иска.

‘Не е вярно! В културата им е!’

В коя култура? Кой ни дава право да даваме категорично мнение относно която и да било култура, с която отказваме да влезнем в дискусия? Да разбирам ли, че циганите с барабанчетата изразяват добрата страна на културата си – културата, която се харесва на голяма част от белите българи и която е в основата на българската поп-фолк музика. Наистина ли познаваме циганската култура или като малко дете, дало пълен контрол над ръката си, сме изградили образ с помощта или на медиите, или на някоя крайна дясна партия? Участието на подобни партии в парламента е изключително опасно, защото те легитимизират откритото изразяване на расизъм и активното упражняване на дискриминация срещу българските малцинства. Българската история, както историята на всяка една европейска държава, представлява наниз от различни култури, които пряко или косвено са имали влияние в изграждането на българската държава. Мисля, че модерният българин е (или трябва да бъде) широскроена личност. Как определям “широкоскроен”? По следния начин: готовност да приеме чужди култури (по същия начин, по който абсорбирахме McDonald’s културата); толерантност към тези, които считаме за различни; готовност да влезнем в диалог, когато не сме съгласни с нещо, а не да изпадаме под влиянието на крайни емоции; готовност да си променим мението при представяне на разумни аргументи (под ‘разумни‘ искам да кажа аргументи, които са подкрепени с доказателства и не са просто преувеличения).

“Защо раждат толкова?! Никнат като зайци!”

Защото нямат нужното образование или информация, която да им обясни как да се предотврати бременност при непълнолетни и малолетни. Образованието е първата стъпка, която вярвам, че ще промени мнението на един българин към един ром. Изкореняването на предразсъдъците, които има към тях, също трябва да е част от плана за едно по-силно българско общество, защото няма смисъл човек да е с образование, ако пак няма да го наемат заради произхода му. 

Иска ми се още много да кажа, но мисля, че това е достатъчно като за начало. Надявам се да съм ви дал повод за размисъл или да съм допринесъл с нещо към вече съществуващи идеи. Искам да завърша с мисълта, че човек не се ражда престъпник, необразован или с желанието да живее на чужд гръб. Няма как да изискваме да бъдем приети в Европа, след като ние самите не приемаме хора, които са част от българската история, политика, социум и т.н. Във време, в което търсим и искаме промяна, нека създадем и по-добри условия за социална мобилност, защото не изглежда сякаш стратегията българи – не-българи е ефективна.

Искрено благодаря за отделеното време!

Кирил Атанасов

Свободата не е средство за постигане на политическа цели. Тя, сама по себе си, е най-високата политическа цел.

Лорд Актън

София 1606, р-н Красно село, ул."Тунджа" 12, вх.А, офис 401, моб. 0887606993

©2017 Libertarianstvo