Мъри Ротбард (1926-1995) е учен с огромен принос към формирането на съзнателното интелектуално либертарианско политическо движение. Той изявява радикалната позиция между либертарианските учени, спорейки, че личните права са абсолютни и неприкосновени и че всички стоки и услуги, включително правото и законодателството, могат да бъдат доставени до хората без намесата на едно насилническо правителство. Той публикува книги в сферата на: икономиката („Човек, икономика, държава“), политиката („Етика на свободата“), историята („Заченат в свобода“ - 4 тома) и съвременната политика („За нова свобода“). В този откъс от „За нова свобода“ той спори, че държавата е „висшият, вечен и най-добре организиран противник на хората и собствеността“.

Фредерик Дъглас (около 1817-1895) избягва от робство през 1838г. и става известен аболиционистки оратор и редактор на анти-робския вестник „Северната звезда“. В следващите селекции от трите есета: „Писмо до бившия ми господар“, „Природата на робството“ и една реч по случай 4 юли 1852 г. в Рочестър, Ню Йорк, той твърди, че робството „разрушава основния принцип на човешката отговорност“ и че Конституцията никъде не санкционира тази омразна институция.

Статия от читател, публикавана на 8 Март 2013

Поради една или друга причина не обичам да си давам мнението насам-натам. В последно време обаче наблюдавам рязко покачване на т.нар. граждански журнализъм и реших и аз да изпитам тръпката от мисълта някой да чете какво съм написал и да се чуди за какво изобщо съм се опитал.

Още от времето на Левелерите либертарианците твърдо защитават равните права на всички хора. Самият термин „Левелери“ идва от техните опоненти – аристократите. Така наречените Левелери не искат да изравнят хората в обществото и да премахнат частната собственост, за да постигнат пълно равенство. Те искат само да отменят привилегиите, които притежават някои хора, и да направят всички равни пред закона. Химерата за равенство е един от стълбовете на социалистическите утописти. Либертарианците разбират, че хората притежават различни таланти и интереси. Това прави разделението на труда еднакво необходимо и продуктивно. И на свой ред разделението на труда означава, че някои хора са по-добри в задоволяването на нуждите на другите и затова ще печелят повече на свободния пазар. Не можем да имаме комплексна икономика, в която хората да могат да развият своите уникални таланти, без да приемем, че те ще постигат неравни резултати. Но, както Лудвиг фон Мизес посочва в следващия избран откъс, в предкапиталистическите общества по-силните и по-амбициозни хора се издигат като подчиняват и използват другите, капитализмът насърчава талантливите да просперират като „се състезават един с друг в задоволяване нуждите на масите“, за да печелят пари. Мизес (1881-1973) е колосална фигура в историята на либертарианството и на икономиката на двадесети век.

Концепцията на Мил за индивидуалността в „За свободата“ е силно повлияна от немския автор Вилхелм фон Хумболт (1767-1835) и неговата книга „Сферата и задълженията на управлението“, написана през 1792, но публикувана през 1851. (Книгата на Хумболт е била публикувана на английски и като „Граници на действията на държавата“) Както Мил отбелязва тук, Хумболт подчертава нуждата на индивида да развива своите собствени характер и индивидуалност. За да се развиват, хората се нуждаят от две неща: свобода и разнообразие от обстоятелства или условия на живот, така че да могат да изберат най-добрите условия за тях самите.

Адам Смит (1723-1790) е известен като бащата на съвременната икономика. Той е бил професор по морална философия в университета в Глазгоу, Шотландия. От първата му книга, „Теория на моралните чувства“(1759), става ясно, че общото виждане за Смит, като застъпник на личния интерес и постоянното преследване на натрупването на капитал, е грешно. В действителност, той се опитва да разбере човешката мотивация, включително личния интерес и симпатията към другите, и предлага метафората „безпристрастен наблюдател“. Според Смит, всички ние трябва да преценяваме справедливостта и морала на нашите действия като „безпристрастни наблюдатели“. Той призовава да се създаде баланс между добродетелите на благоразумието, справедливостта и благосклонността. В поместените в тази книга откъси от „Теория на моралните чувства“ , Смит обяснява защо благосклонността е пожелателна, но справедливостта е от съществено значение за гражданското общество и как ние преценяваме нашето поведение в очите на другите.

В този откъс Токвил дискутира начинът, по който „правилно разбраният“ личен интерес дисциплинира хората „в навиците на постоянство, въздържаност, умереност, предвидливост, (и) самообладание.“

Когато светът се е управлявал от малко на брой богати и силни индивиди, тези хора следвали възвишената идея за задълженията на всеки човек. Те изповядвали виждането, че е похвално да се прощава, че добро трябва да се прави без очакване на каквато и да е награда, защото тя е от самия Бог. Такива били широкоразпространените вярвания в тези времена на висок морал.

Господин ректор, 
Уважаеми преподаватели и студенти, 
Дами и господа, 
Позволете ми да се обърна към всички вас, за да изразя своята благодарност за високата чест, която ми е оказана днес с удостояването ми с почетната титла Доктор Хонорис Кауза на Университета за национално и световно стопанство. Благодаря най-сърдечно на Академичния съвет на УНСС за вниманието, което засвидетелства на един от своите възпитаници - горд, щастлив и искрено развълнуван от възможността да получи най-ценното признание за работата и развитието си от своя университет. Позволете ми да споделя, че този момент е по-щастлив за мен и поради факта, че титлата, с която съм удостоен е признание и за работата на всички съмишленици, колеги, професионалисти, без които постиженията, привлекли вниманието ви не биха били възможни.

Либертарианството често се разглежда главно като философия на икономическата свобода, но историческите му корени са може би по-силно свързани с борбата за религиозна толерантност. От ранните християни, които развиват теориите за толерантността , в лицето на Римските преследвания до наблюдателите на щастливия холандкси опит с толерантността от седемнадесети век, прото-либертарианците твърдят, че всеки човек „притежава своята собствена съвест“, в която държавата не трябва да се натрапва. Джон Лок (1632-1704) твърди, че „свободата на съвестта е естествено право на всеки човек“ и, че истината ще се роди от религиозния плурализъм. Следната извадка е от книгата „Писмо за толерантността“,  публикувана през 1689 г.

Бенджамин Констант(1767-1830) е виден френски либерал от пост-революционната ера. Той е служил в Камарата на депутатите и е спомогнал за формирането на парламентарната опозиция по английски модел. В своите политически произведения той разглежда естеството на свободата и по специално разликата между свободата в древните градове-държави и индивидуалната свобода в модерното комерсиално общество. Констант симпатизирал на древните форми, но вярвал, че модерността е, както за предпочитане, така и неизбежна. В това есе, поднесено като реч през 1833, той твърди, че древната концепция за свободата като участие в политиката не подхожда на модерното общество, в което хората са заети в производството на различни блага и трупането на богатство. Модерните хора желаят личната свобода, свободата да живеят живота си така, както те самите изберат, повече от участието в политиката. Това есе е оказало огромно влияние върху развитието на континенталния либерализъм, но доскоро беше познато в англоезичния свят основно заради влиянието, което е имало върху Оксфордския философ Исая Бърлин.