Още от времето на Левелерите либертарианците твърдо защитават равните права на всички хора. Самият термин „Левелери“ идва от техните опоненти – аристократите. Така наречените Левелери не искат да изравнят хората в обществото и да премахнат частната собственост, за да постигнат пълно равенство. Те искат само да отменят привилегиите, които притежават някои хора, и да направят всички равни пред закона. Химерата за равенство е един от стълбовете на социалистическите утописти. Либертарианците разбират, че хората притежават различни таланти и интереси. Това прави разделението на труда еднакво необходимо и продуктивно. И на свой ред разделението на труда означава, че някои хора са по-добри в задоволяването на нуждите на другите и затова ще печелят повече на свободния пазар. Не можем да имаме комплексна икономика, в която хората да могат да развият своите уникални таланти, без да приемем, че те ще постигат неравни резултати. Но, както Лудвиг фон Мизес посочва в следващия избран откъс, в предкапиталистическите общества по-силните и по-амбициозни хора се издигат като подчиняват и използват другите, капитализмът насърчава талантливите да просперират като „се състезават един с друг в задоволяване нуждите на масите“, за да печелят пари. Мизес (1881-1973) е колосална фигура в историята на либертарианството и на икономиката на двадесети век.