Милтън Фридман (на английски: Milton Friedman) е американски икономист, статистик, известен най-вече с работата си в областта на макроикономиката и своята защита на свободния пазар. През 1976 той получава Нобелова награда за икономика "за неговите постижения в областта на анализа на консумацията, монетарната история и теория и за неговата демонстрация на сложността на стабилизационната политика". Той е най-известен сред учените за неговото теоретично и емпирично изследване, особено анализ на консумацията, монетарна история и тероия, и за неговата демонстрация за комплексността на стабилизационната политика. Той е бил икономически съветник на американския президент Роналд Рейгън. Много правителства са практикували неговите ре-заявявания на политическа философия, която възхвалява и величае добротетелите на икномическата система на свободния пазар с малка интервенция от държавата. Списание Economist го възхвалява като "най-влиятелния икономист от втората половина на 20 век…вероятно и като цяло" (2006).
Отначало кейнсиански поддръжник на Новия курс и "адвокат" на правителствените интервенции в икономиката, през 50-те на 20 век неговата реинтерпретация на кейнсианската консуматорска функция подлага на изпитание основния кейнсиански модел.В Чикагския университет Фридман става поддръжник на опозиционирането на кейнсианската икономика. През 60-те той предлага алтернативна макроикономическа политика, известна като "монетаризъм".
Биография
Милтън Фридман е четвъртото и последно дете, единствен син на Сара Етел (Sarah Ethel (Landau)) и Хеньо Саул Фридман (Jenő Saul Friedman). Завършва университета Rutgers през 1932. През 1988 получава Президентски Медал на Свободата и Национален Медал за Наука през същата година. Той е широко признат като лидер на Чикагската школа за паричната икономика.
Милтън Фридман е бивш президент на Американската икономическа асоциация, Западната Икономическа Асоциация, Дружество Монт Перелин, член е на: Американското Философско Дружество и Националната Академия на Науките,и е един от изследователите към Националното Бюро за Икономически Изследвания в САЩ. Работил е като съветник в държавната администрация на президента Рейгън през 80-те години. През 1976 е Нобелов Лауреат за икономически науки - за изключителен принос в потребителските анализи, изследването, историята и теорията на паричната система, ценообразуването, и за неговите доказателства за сложността на стабилизационната политика. Според Фридман е напълно възможно да съществува постоянен икономически растеж и ниски нива на инфлацията, всичко което той изтъква като необходимо за това е добра правителствена парична политика от една страна и фискална, и регулационна политика от друга.
Умира на 16 ноември 2006 на 94-годишна възраст в болницата в Сан Франциско поради кардиологични проблеми.
