Роден в Австрия, през 1934 той усеща задаващите се неприятности за Австрийските евреи, като него, и се мести първо в Швейцария, а по-късно, през 1940, в Щатите. С книгата си „Социализъм“ (1922) той успява да убеди много млади интелектуалци в непрактичността на премахването на парите и пазара, както Маркс и неговите Съветски последователи настояват. За съжаление на много други им отне твърде много време да разберат това и имаха нужда от огромни емпирични доказателства. Други известни книги на Мизес са „Теория на парите и кредита“ (1912), „Всемогъщото правителство“ (1857). Неговия най-добър труд е „Човешкото действие“ (1949). Тази творба обикновено се описва като трактат по икономика, но в действителност е широкообхватен преглед на обществото, сътрудничеството между хората, спонтанния ред и пазарните процеси. В този откъс от есе на Мизес от 1961, публикувано в списание „Модерни времена“, той разграничава идеята за равни права от съблазнителната, но нереална идея за равни възможности и равни постижения.
Доктрината на естественото право, която вдъхновява декларациите за правата на човека от осемнадесети век, очевидно не подкрепя грешното твърдение, че всички хора са биологично равни. Тя заявява, че всички хора са родени с равни права и това не може да бъде отменено от закон, че това е неотменимо или, по-точно, неотчуждаемо право. Само смъртните врагове на индивидуалната свобода и свободата на волята, защитниците на тоталитаризма, тълкуват принципа на равенство пред закона като произхождащ от предполагаемо психическо и физиологично равенство на всички хора. Френската декларация за правата на хората и гражданите от 3 ноември 1789 обявява, че всички хора са родени и живеят равни по права. Но, в навечерието на встъпването в сила на режима на терора, новата декларация, която предхожда конституцията от 24 юни 1793, гласи, че всички хора са равни „по природа“. От този момент нататък тази теза, макар и в явно противоречие с биологичния опит, остава една от догмите на „левите“. Така ние четем в „Енциклопедия на социалните науки“, че „ при раждането човешките деца, независимо от тяхната наследственост, са напълно равни.“
Въпреки това, не може да се отрече фактът, че хората се раждат различни по отношение на своите физически и умствени възможности. Някои надминават ближните си по здраве и жизненост, по ум и способности, по енергичност и решителност и следователно са по-подходящи да извършват определени работи от другите хора – факт, който е признат и от Маркс. Той говори за „неравенството на индивидуалните заложби и следователно продуктивния капацитет“ като „естествени привилегии“ на „наравнопоставени лица (и те не биха били различни индивиди, ако не бяха неравнопоставени).“ С езика на популярната психология можем да кажем, че някои имат способността да се приспособяват по-добре от други в условията на борба за оцеляване. Следователно ние можем, без да даваме каквато и да е преценка за стойността на човек, да различаваме по-качествените от по-посредствените хора.
Историята показва, че от незапомнени времена хората с повече качества се възползват от своето превъзходство чрез завземане на властта и подчиняване на масите от по-посредствени хора. В обществата, в които най-важен е статуса, има йерархия от касти. От една страна са владетелите, които притежават цялата земя, а от друга са техните слуги, поданици, крепостници и роби, безимотни и бедни подчинени. Дългът на подчинените е да робуват на господарите си. Институциите в обществото имат за цел единствено ползата на управляващото малцинство, първенците и тяхната свита, аристократите.
Такова е било като цяло положението във всички части на света преди, както марксистите и консерваторите казват, „алчността на буржоазията“, в един процес, който продължава от векове, а в много части на света и до днес, да подкопае основите на политическата, социалната и икономическата система на „доброто старо време“. Пазарната икономика – капитализмът – коренно преобразява икономическата и политическата организация на човечеството.
Позволете ми да резюмирам някои добре известни факти. Докато в предкапиталистическите условия по-висшестоящите хора са били господарите, на които масите от подчинени трябва да служи, при капитализма по-надарените и по-способните нямат друг начин да спечелят от своите качества освен да задоволяват с най-доброто от своите способности нуждите на мнозинството от по-посредствени хора. В пазарната икономика властта е в ръцете на потребителите. Като купуват или не, те напълно определят какво трябва да бъде произведено, от кого и как, с какво качество и в какво количество. Предприемачите, капиталистите и земевладелците, които не могат да удовлетворят по най-добрия възможен и евтин начин наложащите и все още незадоволени желания и нужди на потребителите, са принудени да излязат от бизнеса и да загубят своите позиции. В бизнес офиси и лаборатории най-силните умове са заети да вложат най-върховите постижения на научните изследвания в производството на все по-добри инструменти и приспособления за хора, които нямат и представа от теориите, които правят производството на тези неща възможно. Колкото по-голямо е предприятието, толкова повече е принудено да приспособи производството си към променящите се капризи и прищевки на масите – неговите господари. Фундаменталният принцип на капитализма е масовото производство да удовлетворява нуждите на масите. Предприятията растат и се развиват с подкрепата на масите. Обикновения човек е върховен господар в пазарната икономика. Той е клиентът, който „винаги е прав“.
В политическата сфера представителното правителство е следствие от превъзходството на потребителите на пазара. Длъжностните лица зависят от избирателите, тъй както предприемачите и инвеститорите зависят от потребителите. Същият исторически процес, който заменя педкапиталистическите начини на производство с капиталистически, заменя и кралския абсолютизъм и другите форми на управление от малцина с демократично избрано правителство. И където пазарната икономика е заместена от социализъм, автокрацията се завръща. Няма значение дали социалистическият или комунистически деспотизъм е замаскиран от използването на псевдоними като „диктатура на пролетариата“ , „народна демокрация“ или „законите на Фюрера“. Той винаги води до подчинение на мнозинството пред малцинството.
Не е възможно да бъде разбрана по-неправилно същността на капиталистическото общество от това да наречете капиталистите и предприемачите „доминираща“ класа целяща да „експлоатира“ масите достойни хора. Ние няма да повдигаме въпроса за това как хората, които при капитализма са в бизнеса, биха опитали да се възползват от своите преимущества в някаква друга форма на организация на производството. При капитализма те се надпреварват един с друг в обслужването на масите от по-малко способни хора. Всичките им мисли са насочени към усъвършенстване на методите за задоволяване нуждите на потребителите. Всяка година, всеки месец, всяка седмица на пазара се появява нещо нечувано допреди и става достъпно за всички.
Това, което е увеличило ‚производителността на труда“ не е повече усилия от работниците, а натрупването на капитал от спестяващите и неговото правилно използване от предприемачите. Технологичните нововъведения щяха да останат безполезни, ако капиталът нужен за тяхното оползотворяване не е натрупан по-рано чрез спестяване. Човекът не може да оцелее без физически труд. Но, това което го издига над животните не е физическия труд и изпълнението на рутинна работа, а мисълта, предвидливостта, която обезпечава нуждите на винаги несигурното бъдеще. Характерният белег на производството е, че то е ръководено от ума. Този факт не може да бъде заличен от доктрини, за които думата „труд“ означава само физическа работа.
Източник: The Libertarian Reader, David Boaz
Превод: Стефан Пеев
