Писмо до бившия ми господар

До моя  бивш господар, Томас Oлд.

            Сър, дългата и интимна, но в никакъв случай приятелска връзка, която, за нещастие, съществуваше между Вас и мен, ме кара да се надявам, че Вие лесно ще разберете огромната свобода, от която се възползвам, като се обръщам към Вас по този открит и публичен начин. Същият факт може да премахне всякаква неприятна изненада, която може да изпитате, виждайки моето име до Вашето по повод, различен от обявление, описващо моята личност и предлагащо голяма сума като награда за моя арест. Така, показвайки Ви пред обществеността, съм наясно, че излагам себе си на немалко порицание. Вероятно ще бъда атакуван с неоправдано, ако не и злонамерено и безразсъдно пренебрегване на моите лични права. И тези от север, и тези от юг изпитват много по-високо уважение към общоприетите права, отколкото към личните права и към тези от съществено значение. Не са малко хората в нашата страна, които нямат скрупули срещу ограбването на трудно достигнатите резултати от труда на работника, но биха били шокирани от изключително неделикатния начин на привеждане на името Ви пред обществеността. Вярвайки, че това е така, и с желание да отговоря на всички разумни и правдиви възражения спрямо моето поведение, аз откровено ще посоча мотивите и причините, които оправдават моята постъпка  в този случай така, както и в предишни случаи, когато съм сметнал за правилно да спомена Вашето име на публични места. Всички ще признаят, че човек, извършил кражба, грабеж или убийство, се лишава от правото на укриване и на личен живот; че обществото има право да разобличи напълно такива лица. Колкото и те да желаят да се уединят и да се опитват да скрият себе си и действията си от погледа на хората, обществеността има правото да ги разобличи и да ги изправи пред съда за разследване на постъпките им. Сър, Вие несъмнено ще приложите правил-но тези общоприети принципи и лесно ще видите светлината, в която аз виждам Вас. Затова аз няма да демонстрирам лошо отношение, като Ви наричам с груби имена...

          От този момент реших, че някой ден ще избягам. За моралността на този акт аз съдя от следната логика: аз съм себе си, Вие сте себе си, ние сме две отделни лица, равни лица. Каквото сте Вие, това съм и аз. Вие сте човек, такъв съм аз. Бог ни е създал двамата и ни е направил отделни същества. По природа нито аз съм свързан с Вас, нито Вие с мен. Природата не прави Вашето съществуване зависещо от мен или обратното. Нито аз мога да вървя с Вашите крака, нито Вие с моите. Аз не мога да дишам заради Вас и Вие не можете заради мен. Аз трябва да дишам за себе си и Вие за Вас самия. Ние сме различни личности и всеки от нас притежава способностите, нужни за своето индивидуално съществуване. Когато Ви напускам, аз не взимам нищо повече от това, което ми принадлежи, и по никакъв начин не Ви лишавам от способността да получите справедлив живот. Вашите способности си остават Ваши, а моите стават полезни на истинския си собственик. Ето защо аз не виждам нищо лошо, в която и да е част от моето решение.След като прекарах три години в Ню Бедфорд, се срещнах с Уилям Лойд Гарисън, човек, за когото вероятно сте чували, тъй като е доста  известен сред робовладелците. Той ме накара да разбера, че мога да служа в името на каузата на робите, като отделям част от времето си, за да разказвам собствените си нещастия и тези на други роби, които съм наблюдавал. Това беше началото на едно по-висше състояние на съществуването от всяко, към което някога съм се стремил. Бях хвърлен в най-чистото, просветено и доброжелателно общество, което съществува в държавата. Сред тези хора аз никога не Ви забравих, а Ви правих неизменна част от нашите разговори и по този начин Ви дадох цялата известност, която успях. Няма нужда да Ви казвам, че мнението за Вас в тези среди е далеч от благоприятното...

           Сега ще доведа това писмо до заключение. Вие ще получите писмо от мен отново, освен ако Вие пръв не ми пишете. Възнамерявам да Ви използвам като оръжие, с което да се нахвърля върху системата на робството, като средство за концентриране на публичното внимание върху тази система и за задълбочаване на отвращението от търговията с душите и телата на хората. Аз ще Ви използвам като средство за изобличаване на характера на американската църква и духовенство, както и като средство за привеждане на тази виновна нация и Вас самия към покаяние. С това аз не насочвам злобата си към Вас самия. Няма покрив, под който ще бъде по-безопасно за Вас, от моя и няма нещо в моята къща, което може да Ви послужи, а аз да не Ви го преотстъпя. Всъщност аз трябва да считам за привилегия да Ви представя като пример за това как хората трябва да се отнасят един към друг. Аз съм Ваш себеподобен, но не и Ваш роб.

Природата на робството

          Повече от двадесет години от живота си прекарах в робство. Детството ми беше заобиколено от пагубните особености на робската система. Аз израснах като мъж в присъствието на това непобедимо чудовище, не като господар, не като бездействен наблюдател, не като гост на робовладелеца, а като РОБ, ядейки хляба и пиейки от чашата на робството заедно с най-унизените от моите братя роби и делейки с тях най-болезнените моменти от тяхната злочеста съдба. Вземайки предвид тези факти, аз чувствам, че имам право да говоря... и да говоря със силни думи. И все пак, приятели, аз се чувствам длъжен да говоря истината...Преди всичко ще посоча, както и доколкото мога, правните и социални отношения между господар и роб. Господарят е този, който,  според речника на южните щати, изявява и упражнява правото си на собственост на части от личността на ближния си. Това той прави по силата на закона и религията в южните щати. Законът дава на господаря пълна власт над роба. Той може да го кара да работи, да го бие, да го дава под наем и при определени непредвидени ситуации да го убие с перфектна безнаказаност. Робът е човешко същество, лишено от всички права, сведено до нивото на добитъка, просто „вещ“ в очите на закона, поставено извън кръга на човешкото братство, отделено от своя вид, името на което „записващият ангел“ може би е записал в рая сред благословените, но същевременно е нечестно записано в тефтера на господаря заедно със конете, овцете и свинете. По закон робът няма жена, деца, родина и дом. Той не може дапритежава нищо, не може да придобива нищо, но може да е собственост на другиго. Да яде плодовете на своя собствен труд, да се облича с работата на своите собствени ръце, се счита за кражба. Той се труди, за да може друг да пожъне плодовете; трудолюбив е, за да може друг да живее в безделие; яде остатъците, за да може друг да яде хляб от чисто брашно; работи във вериги у дома под парещото слънце и ударите с камшик, за да може друг да язди свободно и да живее в разкош; живее в невежество, за да може друг да се обучава; злоупотребява се с него, за да може друг да се издигне; почива изтощен от работа на студената влажна земя, докато друг намира покой на най-меката възглавница; облечен е в парцаливи и груби дрехи, а другият е с чист пурпурен лен; защитен е само от порутена колиба, а господарят може да живее в прекрасно имение; и при всичко това робът е като притиснат от желязна ръка...

           Тогава първата работа на поробителя е да притъпи, заглуши и унищожи основния принцип на човешката отговорност. Съвестта е за душата на индивида това, което е законът за гравитацията за Вселената. Тя държи обществото заедно, тя е основа на всяка вяра и доверие, тя е стълб на цялата морална справедливост. Без нея подозрението ще заеме мястото на доверието, порокът ще надрасне добродетелта, хората ще плячкосват ближните си като диви зверове в пустинята и земята ще стане ад.Робството не е по-пагубно за съвестта, отколкото за ума. Това е ясно от факта, че във всеки американски щат, в който робството съществува, с изключение на Кентъки, има закони, абсолютно забраняващи образованието сред робите. Престъплението да обучаваш роб е наказуемо със строги глоби и затвор, а някъде дори и със смърт.Законите, засягащи този въпрос, се спазват стриктно. Може да има случаи, в които не са спазени, и може да се открият роби, които могат да четат, но това са много редки случаи и само доказват факта. Голямата част от робовладелците гледат на образованието сред робите като напълно подривно за робската система. Аз добре си спомням, когато моята господарка за пръв път съобщи на господаря ми, че мога да чета. Лицето му почервеня едновременно от изненада и раздразнение. Той каза, че „Аз съм разрушен и моята стойност като роб е съсипана; че робът не трябва да знае нищо друго, освен да се подчинява на господаря си; че ако подадеш на негър ръка, той ще те издърпа до лакътя; че щом съм се научил да чета, скоро ще се науча и да пиша и така малко по малко ще избягам“. Мисля, че читателите ще свидетелстват за правилността на тази философия, както и за буквалното изпълнение на това пророчество...  

          Докато този народ е виновен за поробването на три милиона невинни мъже и жени, е толкова напразно да се мисли за дълъг и стабилен мир, колкото да се мисли, че не съществува Господ, който да следи за делата на хората. Не може да има мир за безбожниците, докато робството съществува по нашите земи. То ще е осъдено и това ще провокира много тревоги. Природата трябва да престане да бъде природа, хората трябва да се превърнат в чудовища, човечеството трябва да се трансформира, християнството трябва да бъде унищожено, всички идеи за справедливост и законите на вечната доброта трябва да бъдат заличени от човешките души, преди такава фалшива и адска система да може да избегне присъдата си или този виновен народ да има стабилен и траен мир. 

Слово от 4 юли 1852

           Поводът за този празник е четвърти юли. Това е рожденият ден на Вашата национална независимост и на Вашата политическа свобода. Това е за Вас, каквото е Пасхата за свободните хора, вярващи в Бог. То връща съзнанието Ви обратно до деня и до акта на Вашето велико освобождение; до знаците и чудесата, свързани с този акт и този ден. Този празник поставя началото и на още една година от Вашия национален живот и Ви напомня, че Американската република е вече на 76 години...

          Скъпи съграждани, извинете ме, позволете ми да попитам защо съм призован да говоря тук днес? Какво съм направил аз или тези, които представлявам за Вашата независимост? Великите принципи на политическа свобода и естествена справедливост, въплътени в Декларацията за независимостта, включват ли и нас?  И следователно аз ли съм призован да дам нашия скромен принос към националния олтар, да призная благата, които получаваме, и да изразя благодарност за благословиите към нас, произтичащи от Вашата независимост?

          Заради Бога, заради Вас и заради нас един положителен отговор може да бъде правдиво даден на тези въпроси!...

           Но не такова е положението в този случай. Казвам го с тъжното чувство за разликата между нас. Аз не съм включен в групата на празнуващите тази славна годишнина! Вашата голяма независимост само разкрива неизмеримото разстояние между нас. Благословиите, които Вие на този ден получавате, и Вашата радост не са споделени. Богатото наследство на справедливост, свобода, просперитет и независимост, завещано от бащите Ви, е споделено от Вас, не от мен. Светлината, донесла живот и изцеление на Вас, е донесла белези от камшик и смърт на мен. Този четвърти юли е Ваш, не мой. Вие може да се радвате, аз трябва да скърбя.

          Да завлечете един човек в окови в просветления храм на свободата и да го призовете да се присъедини към Вашите радостни химни, беше нечовешка подигравка и светотатствена ирония. Това ли искахте, граждани, да ми се подигравате, като искате от мен да говоря днес?... Съграждани, над Вашата шумна национална радост аз чувам печалния вой на милиони! Техните вериги, тежки и мъчителни довчера, днес са станали по-непоносими заради юбилейните викове, които ги достигат...

         Да ги забравя, да приема леко техните неправди и да бъда в хармония с Вашата радост сега, би било най-скандалното и шокиращо предателство и ще ме направи за срам пред Бога и пред света. Тогава моята тема, скъпи съграждани, е АМЕРИКАНСКОТО РОБСТВО. Аз ще разгледам на този ден и неговите характеристики от гледан точка на роба. Стоейки там, идентифицирайки се с американския роб и приемайки неговите неправди за мои, аз не се колебая да декларирам с цялата си душа, че характерът и поведението на този народ никога не са изглеждали по-черни за мен от днес - на този четвърти юли! Дали се обръщаме към декларациите от миналото,или към признанията от настоящето, поведението на този народ изглежда еднакво отвратително и отблъскващо. Америка е нечестна в миналото, нечестна в настоящето и тържествено се обрича да бъде нечестна в бъдещето. Заедно с Бог и със съкрушения кървящ роб, аз, в името на поруганата хуманност, в името на окованата във вериги свобода, в иметона Конституцията и Библията, които са пренебрегнати и потъпкани, се осмелявам да нарека с цялата сила, която притежавам, всичко, увековечаващо робството - най-великия грях и срам за Америка!...

            Какво от анти-робското кредо бихте оспорили? По какъв въпрос хората от тази страна имат нужда от пояснение? Трябва ли да се занимавам с това да докажа, че робът е човек? Това вече е доказано. Никой не се съмнява. Самите робовладелци го признават при спазването на законите на тяхното правителство. Признават го, когато наказват неподчинението от страна на роба. Има седемдесет и две престъпления в щата Вирджиния, за които, ако са извършени от чернокож (независимо колко невеж може да бъде той), наказанието е смърт. Но само две от тези престъпления водят до същото наказание, ако извършителят е бял. Какво е това, ако не е потвърждение, че робът е морално, интелектуално и отговорно същество?

             Това, че робът е човек, е доказано...Бихте ли спорили с мен, че човек има право на свобода; че той е законният собственик на собственото си тяло? Вие вече сте го декларирали. Трябва ли да споря за незаконността на робството? Това въпрос за републиканци ли е? Трябва ли да бъде решен чрез правилата на логиката и аргументацията като нещо, което е с голяма трудност, включващо съмнително прилагане на принципа на справедливостта и бидейки трудно разбираемо? Как да разглеждам този ден в присъствието на американци, говорещи надълго и нашироко, че хората имат естествено право на свобода, говорейки за нея относително, позитивно, негативно и утвърдително? Това означава да бъда смешен и да обидя Вашето разбиране. Няма човек под небето, който да не знае, че робството е грешно за него...

           Какво е четвърти юли за американския роб? Отговарям: ден, който разкрива пред него повече от всеки друг ден огромната несправедливост и жестокост, на които той е подложен. За него Вашият празник е лъжа и измама; хвалбата с Вашата свобода е отвратително своеволие; Вашето национално величие - надменна суета; звуците на Вашата радост са празни и безсърдечни; Вашето осъждане на тираните е прикрита безочливост; Вашите викове за свобода и равенство са празни подигравки; Вашите молитви и химни, Вашите проповеди и благодарности с цялата си религиозна показност и тържественост са за него просто превзето многословие, измама, заблуда, безбожие и лицемерие - тънък воал, прикриващ престъпления, които биха опозорили една нация от диваци. Няма народ на земята по-виновен за своите шокиращи и кървави деяния от този на Съединените американски щати в този час...

           Американци, Вашата републиканска политика не по-малко от републиканската Ви религия е скандално противоречива. Вие се гордеете с любовта си към свободата, с Вашата напреднала цивилизация и с чистото Ви християнство, докато цялата политическа власт на народа (събрана в двете големи политически партии) официално обещава да подкрепя и продължава поробването на три милиона Ваши сънародници. Може да анатемосвате коронованите тирани от Русия и Австрия и да се гордеете с Вашите демократични институции, но в същото време сте съгласни да бъдете инструменти и защитници на тираните от Вирджиния и Каролина. Вие каните бегълци от потисничество от чужбина, почитате ги с банкети, посрещате ги с овации, развеселявате ги, вдигате наздравици с тях, поздравявате ги, защитавате ги, изливате парите си върху тях като вода, но бегълците от Вашата собствена земя Вие преследвате, ловите, арестувате и убивате...

         Скъпи съграждани, няма нищо, за което хората от Севера да са позволили да им бъде така грубо наложено, като проробския характер на Конституцията. В този инструмент няма нито заповед, нито разрешение, нито санкция за омразното нещо, но тълкувана така, както трябва,

          Конституцията е СЛАВЕН ДОКУМЕНТ НА СВОБОДАТА.  Прочетете нейния увод, помислете за нейните цели. Робството между тях ли е? В увода ли е? Или е в храма? Няма го никъде. Макар че не възнамерявам да обсъждам този въпрос на днешното събитие, позволете ми да попитам, не е ли странно, ако Конституцията е била предназначена от нейните създатели да бъде в подкрепа на робството, защо думите робство, робовладелец или роб не могат да бъдат намерени в нея. Какъв би бил замисълът на документ, съставен законно, който има за цел да предостави на град Рочестър определена земя, ако тази земя не се споменава в документа?...

          Сега вземете Конституцията с нейното най-обикновено тълкуване и аз Ви уверявам, че няма да намерите една-единствена проробска клауза в нея. Напротив, ще откриете принципи и цели, изцяло противоречащи си със съществуването на робството.

Източник: The Libertarian Reader, David Boaz

Превод: Стефан Пеев