Считам за най-необходимо от всичко да се разграничи ясно работата на гражданското управление от тази на религията и да се поставят справедливи граници, които да отделят едното от другото. Ако това не бъде направено, няма да имат край противоречията, които възникват между тези, които имат, или поне претендират да имат, грижата за душите на хората, от една страна, и от друга тези, които се грижат за благото на държавата.
Струва ми се, че държавата е общество от хора, събрани заедно, за да обслужват, опазват и подпомагат собствените си граждански интереси.
Граждански интереси аз наричам живота, здравето и спокойствието на тялото, притежанието на различни неща като пари, земи, къщи, мебели и други подобни...
Грижата за душите не може да е отговорност на държавния ръководител, защото неговата власт се състои само от привидна сила, а истинската и опазваща религия се състои във вътрешното убеждение на ума, без което нищо не може да бъде приемливо за Бога. И такова е естеството на разбирането, то не може да бъде наложено на никого от външна сила...
Едно нещо е да убеждаваш, друго е да командваш; едно е да притискаш с аргументи, друго – с наказания. Това гражданската власт има право да прави, а за другото – добрата воля е достатъчна сила. Всеки човек има мисия да съветва, увещава и убеждава другия, когато той не е прав, и чрез силата на разсъждението да го доведе до истината. Но правото да издава закони, да очаква послушание и да принуждава със силата на меча, не принадлежи на никого другиго освен на държавния ръководител. И на това основание, аз потвърждавам, че властта на управляващия не включва налагането на вяра или форми на поклонение със силата на закона. Законите нямат никаква сила без наказание, а наказанията в този случай са абсолютно неуместни, защото те не се подходящ начин да се убеди ума...
Нека сега разгледаме какво е църквата. Аз приемам, че църквата е доброволно общество от хора, събрани заедно по свое желание, за да почитат Бог, по начин, който те смятат за приемлив и водещ до спасението на душите им.
Искам да подчертая,че църквата е „доброволно общество“. Никой не е роден член на някоя църква. Иначе религията на родителите щеше да се предава на децата, тъй както имуществото, което семейството притежава. И всеки щеше да пази вярата си по същия начин, по който пази земите си, а едва ли има нещо по-абсурдно от това...
Първо, аз считам, че никоя църква не е задължена заради толерантността да покровителства даден човек, който след многобройни предупреждения продължава упорито да нарушава законите на обществото...
Второ, никой човек няма право по какъвто и да е начин да съди за гражданското положение на другиго, защото той е от друга църква или религия...
Следователно никой, по-добре, никой отделен индивид, нито църква, нито дори държавата нямат и най-малкото право да нарушават гражданските права и да изземват земните блага на другиго под претекст, че го правят заради религията. Тези които са на друго мнение, е по-добре да се замислят колко злокачествени са семената на раздора и войната, колко разрушаваща е провокацията към безкрайна омраза, грабителства и кланета, до които води това. Ако мнението, че „властта е всемогъща и религията може да се налага със силата на оръжието“ надделее, нито мир и сигурност, нито обща дружба може да се създаде между хората...
Ние вече доказахме, че грижата за душите на хората не е отговорност на управляващите. Под грижа имам предвид, определянето от закони и покоряването чрез наказания. Но нуждата благородна грижа, състояща се от преподаване, увещаване и убеждаване не може да се отрече. Следователно грижата за собствената душа на всеки човек е отговорност на него самия и трябва да бъде оставена на него. Но какво, ако той я пренебрегва? Питам аз, какво ако той пренебрегва грижата за здравето си или собствеността си, неща, които са по-свързани с правителството? Ще издадат ли управляващите веднага закон, който казва, че този човек не може да бъде беден или болен? Законите се грижат, колкото е възможно, собствеността и здравето на хората да не бъдат наранени от измамата или насилието на другите. Те не предпазват от небрежността или лошото стопанисване на притежателите. Никой не може да бъде принуден да бъде богат или здрав, независимо дали иска или не. Дори и Бог не може да спаси човека против волята му...
В продължение на това ще кажа, че както властта няма право да налага със закон практикуването на каквито и да е обреди и церемонии в някоя църква, така няма право и да забранява такива обреди и церемонии, ако вече са приети, одобрени и се практикуват от дадена църква, защото, ако го направи ще разруши самата църква, целта, на която е само свободно да почита Бог по свой собствен начин.
Ще кажете, по това правило, ако някоя религиозна група има идеи да принася деца в жертва или, както примитивните християни са били грешно обвинени, нарочно да се омърсява с безразборни нечистотии, или да практикува някакво друго отвратително зверство, задължена ли е властта да ги толерира, защото те са отдадени на религиозните си вярвания? Моят отговор е не. Тези неща не са законни нито в нормалния живот, нито в нечия къща; и следователно не са законни в почитането на Бога или в каквото и да било религиозно мероприятие. Но, всъщност, ако някоя религиозна група се обедини около желанието да принесе в жертва едно теле, аз не мисля, че това трябва да бъде забранено от закона. Овчарят Мелибой може законно да убие теле у дома си и да изгори част от него, която смята за подходяща, ако това не наранява и не засяга собствеността на никой друг. И по същата причина той може да убие телето на религиозно мероприятие. Дали това жертвоприношение удовлетворява Бог или не е въпрос към вярващите. Ролята на властта е само да се грижи държавата да не бъде засегната и да не бъде нанесена вреда върху живота или собствеността на никой поданик...
Някои казват, че идолопоклонничеството е грях и не трябва да бъде толерирано. Ако те казваха, че следователно трябва и да се избягва, заключението би било правилно. Но от това, че нещо е грях, не следва, че то трябва да се наказва от властта. Защото властта няма право да използва меча, за да накаже всичко, което тя смята за грях пред Господ. Алчността, строгостта, безделието и много други неща са грехове и всички са съгласни с това, но никой не мисли, че те трябва да бъдат наказвани от властта. Причината е, че тези грехове не са в ущърб на правата на другите хора, нито нарушават обществения мир...
Спекулативните идеи, предмет на вярата, в които хората могат да вярват не могат да бъдат наложени на никоя църква от закона. Защото е абсурдно да бъдат налагани със закон неща, които не са по силата на човека, и вярата в това или онова против волята му...
Освен това, властта не би трябвало да забранява проповядването и изповядването на спекулативни идеи в църквата, защото те нямат никаква връзка с гражданските права на поданиците. Ако един римски католик вярва, че това, което другите наричат хляб, е наистина тялото на Христа, той не причинява вреда на околните. Ако един евреин не вярва, че Новият завет е Боже слово, той не влияе на правата на другите хора. Ако един езичник не вярва в Библията, той не трябва да бъде наказван като злокачествен гражданин. Силата на властта и собствеността на хората могат да бъдат еднакво сигурни, независимо дали някой вярва в тях или не. Аз лесно мога да приема, че тези твърдения са грешни и абсурдни, но работата на законите не е да доказват истинността на мненията, а сигурността на държавата, на личността и собствеността на всеки отделен гражданин. И така трябва да бъде, защото истината достига целта си, когато сама избира своята посоката. Тя рядко е получавала и страхувам се никога няма да получи помощ от великите хора, за които тя е ясна, но по-рядко добре приета. Тя не се учи със закони и няма нужда от сила, за да проникне в умовете на хората...
Всеки може да използва каквито желае увещания и аргументи, за да насърчи просветлението на друг човек. Но всякаква сила и принуда трябва да бъдат забранени...
Но нека обсъдим детайлите. Искам да кажа, първо, мнения, противоречащи на човешкото общество или на моралните закони, нужни за запазването на гражданското общество, не трябва да се толерират от властта. Но за това примерите в църквата са редки. Никоя религия или секта не може да достигне до такава лудост, че да иска да проповядва като религия или доктрина неща, които явно подкопават основите на обществото и затова са осъдени от човечеството, защото това би било срещу нейните интереси, спокойствие и репутация.
Едно още по-тайно зло, но по-опасно за държавата, е когато хората претендират, че те самите или тези от тяхната секта, имат някаква особена привилегия, която, прикрита от измамно представяне, е всъщност в нарушение на гражданските права на обществото. Например ние не можем да намерим секта, която учи открито и ясно, че хората не са задължени да спазват обещанията си, че владетелят може да бъде детрониран от различните по религия, или че властта над всичко принадлежи на тях...Но въпреки това, ние можем да открием такива, които казват същите неща с други думи...Следователно тези, които приписват на вярващите, религиозните и ортодоксалните, т.е. на самите себе си, някакво право или сила над всички обикновени хора; или които под предлог, че го правят заради религията, оспорват някакъв авторитет, който не е свързан с тяхното църковно общение, мисля, нямат право да бъдат толерирани от властта. Същото право нямат и тези, които не спазват и не проповядват дълга да се толерират всички хора по отношение на религията. Независимо какво казват, че преследват, такива доктрини са винаги готови при удобен повод да свалят правителството и да завладеят имотите и съдбите на своите себеподобни. И те искат да бъдат толерирани от властта толкова дълго, колкото им е нужно да се почувстват силни, за да я атакуват.
Отново ще повторя, че църквата не може да има право да бъде толерирана от властта, което да бъде основано на това, че всички, които влизат в нея, с влизането си се предават на защитата и службата на друг владетел...
Последно, тези които не вярват в съществуването на Бога въобще не трябва да се толерират. Обещанията, заветите и клетвите, които са връзките на човешкото общество, не могат да се разберат и спазват от един атеист.
Източник: The Libertarian Reader, David Boaz
Превод: Стефан Пеев
